Видове сладководни риби

Сивен



Сивенът (Salvelinus fontinalis) обитава територията на Северна Америка и най-вече Канада, където представлява голям интерес от страна на спортния риболов. Този вид пъстърва e много лесен за разпознаване и не може да се сбърка с друг вид, заради окраската си. Отстрани има червени петна, а гърба и? е тъмен на цвят, но покрит със светли точки, наподобяващи червейчета. На големина достигат до 25-30 см, но има и по-големи видове. Обитава чисти и студени, богати на кислород, реки.



Дъгова пъстърва



Дъговата пъстърва (Oncorhynchus mykiss) е най-масово отглеждания вид сред студенолюбивите риби. Отличава се с малко кости и вкусно месо, поради което е високо ценена и търсена като деликатесен продукт. Нейната родина е западната част на Северна Америка - крайбрежието на Калифорния. През втората половина на 19 век е аклиматизирана и в Източната част на Северна Америка. През 1882 г. е е пренесена в Англия, а от там в Шотландия, Франция, Германия и Русия. В България е внесена през 1924 г. от Германия.Максимална дължина от 30 до 76 см. На тегло достига от 4 до 18 kg. Има широка заоблена муцуна, маслено зелен гръб и сребристи страни и корем. По цялото тяло е нашарена с малки черни точки. Името си тя носи от широката червеникаво-розова ивица, която се простира странично по цялото и тяло, от главата до опашката. Тези които живеят в потоци са с по-тъмно изразено оцветяване, отколкото тези които живеят в езера. Обитава води с температура от 10 до 24 градуса C.

Каракуда



Каракудите (Carassius) са род сладководни риби от семейство шаранови. В нашата страна обитават два вида — Сребриста каракуда и Златиста каракуда. Срещат се в застояли или не много бързи води. Тялото е сравнително по-високо от това на шарана, но за разлика от него нямат мустачки и размерите са по-малки. Каракудите са вегетариаци или всеядни. Издържат много ниско съдържание на разтворен кислород във водата. Златните рибки са подвид селекционирани каракуди. Каракудата е толкова разпространена риба, че едва ли има някой, който да не знае как изглежда. Най-малкото защото и червените рибки от парковите езерца и от аквариумите всъщност са селекционирани каракуди. нас обитава както златната обикновена каракуда, така и сребърната каракуда – Carassius auratus gibelio. Поради това, че в биологията и в поведението им общото е повече от съществените различия, по-нататък ще говорим за каракудата изобщо. Тя е представител на семейство шаранови. От самия шаран се отличава доста трудно, но все пак основната отлика е, че тя няма мустачки в края на устата. Златистата каракуда достига до 40 см дължина и тегло до 1,5 кг.

Костур



Костурът (Perca fluviatilis, наричана също Меше) е риба от семейство костурови. Достига дължина до 40 см и тегло до 2 кг. Живее в Европа и Азия. Широко разпространена в България в блата, езера, язовири и бавнотечащи реки. Хвърля напролет 200 000-300 000 хайверни зърна. Хищна риба, която се храни с малки рибки и безгръбначни. Има слабо стопанско значение, предимно е обект на спортния риболов. ялото на костура е скъсено, високо и странично сплескано. При по-едрите екземпляри тялото е по-налято отколкото при младите и се наблюдава характерна гърбица. Люспите на костура са ситни, твърди и трудно се отделят от дебелата му кожа. Има големи оранжеви очи и голяма уста със ситни зъби. На гърба си костурът има две последователни гръбни перки с бодливи лъчи, а шипове има дори на хрилните капаци.

Морунаш



Морунашът е риба в екологичен и житейски подем. В последните години срещата с него е все по-честа, и то не само в реките, а и в затворени водоеми. На пръв поглед морунашът силно наподобява скобара. Приликата обаче е повече в силуета на рибата, отколкото в подробностите. Морунашът също е шаранова риба, но като биология е много по-близо до платиките, отколкото до скобара. И при него имаме долен кил без люспи, кил зад гръбната перка, но с извити люспи, и пространство от главата до гръбния плавник с лека вдлъбнатина в средата. Муцуната му пък напомня тази на скобара, но устата на морунаша е много по-различна от неговото длето. Ако гледаме устите им в разтворено състояние, при морунаша имаме кръгла форма, а при скобара правоъгълна. Размерите на морунаша са до 40 см дължина и до 2 кг тегло. Обикновено ловените екземпляри обаче са далеч от теоретичните постановки. В този смисъл улавянето на парче над половинка си е сериозно постижение. Обикновеният морунаш е стадна риба, която се движи на пасажи от екземпляри с еднакви размери и рядко допуска по-едри риби. Гърбът е тъмносив, зеленикаво-маслинен или дори синкав. Страните са сребристи, а долните перки червени като на клен.

Платика



Тялото на платиката е високо, силно сплеснато странично. Окраската й варира в зависмост от средата, която обитава. На дължина достига до 45 см, а на тегло-до 3 кг. Платиката се среща в бавнотечащи води-у нас главно в р. Дунав, долното течение на р. Камчия и езеро Шабла. Хайверът се отлага през април-май при температура на водата 17-20 градуса. Храната е твърде разнообразна, главно дънни безгръбначни, ларви на насекоми, червеи и др., а от части и водорасли.



Речен кефал



Речният кефал (Leuciscus cephalus), или клен, е сладководна риба от семейство Шаранови и основен представител на едноименния род Речни кефали. Живее в бавни до среднобързи води - в долните и средни течения на реките, напоитени канали, язовири. Ареалът му е много широк и се среща във всички реки в България [1]. Обект на спортен риболов. Тялото е странично сплеснато, по-вретеновидно при младите индивиди и по-източено с напредване на възрастта. Покрито е с едри люспи, със синьо-зеленикав, тъмнозелен, кафеникаво-зелен, тъмносив до черен гръб, зеленикаво-сребристи или жълто-златисти страни, бял блестящ корем и оранжеви до червеникави перки. На дължина в зависимост от условията може да достигне до 80 см и тегло до 6-7 кг, като обичайните размери са 30-40 см и 0,5-1,5 кг [2]. Главата има характерно широко чело, а устата е голяма с удебелени устни. Има отлично зрение, с което се доближава до пъстървовите видове. Кленът е всеядна риба. Любими негови лакомства, които се използват за стръв са скакалецът, както и зрели плодове като слива, грозде, череша, вишна, яде и малки рибки, жабки, попово прасе, търтей, пчела, оса и др.

Речна пъстърва



Среща се във високопланинските реки и потоци на Западна Европа, от Мурманското крайбрежие и Исландия до Средиземно море и Балканския полуостров, в Мала Азия, Мароко и Иран. У нас е разпространена в горните течения на всички планински реки. Тя е типична студеноводна риба. Обича планинските буйно течащи, пенливи потоци, както и високопланинските езера със студена, бистра и прозрачна вода в Рила, Пирин, Родопите, а по пътя на изкуственото зарибяване - в почти всички наши високопланински реки и езера. Храната й се състои от разнообразни животински организми, като водни бръмбари, попови лъжички, дребни рибки и дори малки пъстървички. Полова зрелост достига на 3-4 годишна възраст, а мъжките дори и на 2-годишна възраст. В зависимост от температурните условия размножителният й период е през октомври и ноември. Женската изхвърля между 2000 и 2500 хайверени зърна на килограм тегло, които се излюпват през март или април. Балканската речна пъстърва расте сравнително бавно.

Шаран



Шаранът е сладководна риба, която достига до 120 см на дължина и до 35 кг на тегло. Той е всеяден, като в ранна възраст се храни с планктон и с увеличаване на теглото, преминава към консумиране на различни бентосни организми. По-големите риби ядат и малки рибки поради неспособността да си осигуряват необходимото количество храна. Размножава се през пролетта. В нашите води той намира отлични условия за размножаване и живот. Днес шаранът се отглежда често в язовирни и други водоеми.Високогърбестият шаран има дълги ъглести гръбни перки и четири мустака около устата,с които търси по дъното растения и дребни животинки.Чрез развъждане и селекциониране в продължение на столетия от него са създадени многобройни раси.Особено известни са унгарските шарани, които отстрани имат съвсем малко едри люспи(едролюспест шаран)както и огледалните(голи)шарани. През май и юни по камъни и водни растения женските шарани хвърлят хайвера си -до 500 000 хайверни зрънца.Малките рибки се отглеждат в плитки, обрасли с растителност басейни.През есента се преместват в по-дълбоки басейни за презимуване.Тук, заровени в тинята са защитени от студа.Теглото на един две-тригодишен шаран достига средно три килограма.

Щука



Щуката е едра хищна риба, широко разпространена в нашите води. Среща се почти навсякъде в Азия, Америка и Европа. Достига над 150 см дължина на тялото и тегло до 20 кг. Има сведения и за значително по-едри екземпляри. Женските са обикновено доста по-едри от мъжките на една и съща възраст. Ареалът на щуката е доста широк.Среща се до 1 500 м надморско равнище. На места живее и в полусолени води.Среща се в стоящи, сладки води.Отсътства само в малките високопланински реки и потоци.Интересна подробност в разпространението на щуката е тази,че тя се среща в абсолютно изолирани водоеми, отдалечени от реките. Това се дължи на факта,че хайверът на щуката е доста лепкав и се пренася от водоплаващите птици.При по големи популации на щука във водоема тя е способна бързо да унищожава зарибителния материал.Но като цяло ползата от щуката е по голяма, тъй като тя унищожава най вече болните и малоценни риби и регулира равновесието на екосистемата на водоема.

Предишна страница | Следваща страница