Видове сладководни риби

Бабушка



Бабушката (Rutilus rutilus) е сладководна риба от семейство шаранови, погрешно наричана още червеноперка поради това, че трудно се различава от истинската червеноперка (Scardinius erythropthalmus). Най-лесния признак, по който се отличава от червеноперката, са очите. При бабушката те са оранжево-червени, а при червеноперката - прозрачни, или в редки случаи бледо жълтеникави. Бабушката е разпространена в голяма част от Европа и Азия. Завъдила се е в Северна Америка и Австралия, но там се счита за вредител, защото се конкурира за храна с местните риби и мъти водите. У нас е обект на спортен риболов и е широко разпространена. Живее на големи популации в повечето езера, язовири и бавнотечащи реки. Тя е основна част от храната на повечето хищни риби у нас.Развитите риби достигат дължина 45 см и тегло 1,8 кг, но такива екземпляри са рядкост. В България най-често се улавят 50-100 грамови бабушки, но в големи количества, тъй като рибите плуват в огромни пасажи. Перките на бабушката са оранжеви или с червеникав оттенък. Около лещата на окото също има оранжева шарка. Броят на лъчите в гръбната перка е от 10 до 12.

Белица



Белицата също е от семейство шаранови и наистина е близка роднина на същинската платика, която пак принадлежи към това семейство. Белицата е сребриста риба с високо и силно странично сплескано тяло. Височината на тялото є е към една трета по отношение на цялата є дължина. Размерите, до които достига, са 35 см дължина и тегло до 1 килограм. От платиката се отличава с по-едрите си люспи и червените или оранжеви на цвят чифтни плавници. Устата є е малка, полудолна. Очите са сравнително големи, сребристи на цвят. Гърбът е синьо-сив, а страничната окраска е сиво-сребриста. Единичните плавници са опушеносиви. В Европа има огромно разпространение и достига до много по-големи размери. У нас е рядка риба, която се среща в Дунав и в долното течение на вливащите се в него наши реки. Обитава и Камчия, както и някои мъртвици и разливи и канали около Дунав. Подобно на платиката белицата не блести с плавателни умения като скорост и стремителност. Тя е ленива и бавна риба, но е отлично пригодена за живот на дъното. Храни се предимно с микроорганизми от тинести и глинести дъна, над които предпочита да се задържа. Не се отказва обаче и от червеи, личинки, малки пиявички и попаднали във водата зърна. Подобно на платиката рови по дъното, като засмуква и филтрира бентосния слой, при което на повърхността могат да се видят издайнически мехурчета въздух.

Блескавец



Тази типично речна рибка също принадлежи към семейство шаранови. С уклея, с когото е в близки роднински връзки, сякаш са се договорили да си поделят местата на обитание. Тя се е “качила” в горните участъци на реките, а той се е ограничил в средното им течение. Блескавецът освен това не се среща изобщо в стоящи води. Размерите му са между 12–15 см, теглото рядко достига 60 грама. Тялото също е странично сплескано, но е по-високо в гърба и не така издължено като при уклея. Най-съществената разлика обаче е в наличието на характерна двойна странична линия, съставена от почти черни успоредни точици. Тя започва от хрилете на равнището на очите и с малка извивка към долната част достига до основата на опашката. Главата на блескавеца е по-широка от тази на уклея, а долната челюст, макар и също насочена нагоре, не се подава пред горната, както е при него.

Бял амур



Белият амур (Ctenopharyngodon idella) е риба, пренесена в България от Русия, като родината и са реките Амур и Усури в Далечния изток.От там поради изключително ценните си стопански качества и най-вече бързия темп на растеж рибата е изкуствено разселена в Европа и Америка. У нас първите амури са внесени още през 1964 година.На дължина достига над 120 см. и тегло 32 кг. Месото му е бяло и вкусно, има удължено заоблено тяло покрито с едри люспи, подобни на тези на шарана. На пръв поглед белият амур поразително напомня речния кефал. Същото торпедовидно тяло с мощна широкочела глава, подобни едри, изрядно подредени люспи, окръглени плавници, особено горният и аналният.

Бяла мряна



Силна, едра и отлично приспособена за живот в течащи води. Тялото є е цилиндрично, обтекаемо, с леко стеснение в предната част. Люспите са ситни, но здраво прикрепени към тялото. Изобщо цялостната конструкция на бялата мряна говори за мощта на шарановите риби, към които принадлежи, и за финеса на най-добрите плувци в бързи води. У нас тази дънна и стадна риба се среща главно в Дунав, но често се лови и в неговите притоци. В миналото популацията є е била разпространена доста нагоре по течението на Искър, но сега очевидно е намалила ареала си на обитание. На дължина бялата мряна достига внушителните 80–100 сантиметра, а на тегло – 6–8 килограма. Главата е с конусовидна форма, с долна, отваряща се като рило напред уста, в ъглите на която имаме по едно дълго мустаче. Двойка по-къси мустачета овенчават и предния край на муцуната. Очите са малки, а гръбната перка – голяма и извисена. В началото си тя има здрав твърд назъбен лъч като при шарана.

Бяла риба



Бялата риба (Sander lucioperca или Stizostedion lucioperca, наричана в някои райони на България също и Сулка) е вид хищна сладководна риба. Разпространена е във водоемите в България.Тялото и главата са силно удължени. Има голяма уста, здрави челюсти и остри зъби. Средна дължина на тялото 50-90 cm. Нараства бързо, достига 10-20 kg при средно тегло 3-5 kg. Отгоре е зеленикаво-кафява, страните са по-светли. При младите риби се наблюдават тъмни вертикални черти. Броят на люспите в страничната линия е 80-90. Има две обособени гръбни перки като предната има 1-2 твърди лъча и 13-17 меки лъча, а задната се състои от 19-24 меки лъча. По тях и по опашната перка минават ивици тъмни петна. Аналната перка има 2-3 твърди лъча и 11-12 меки лъча.

Черна мряна



Черната мряна, (на латински Barbus meridionalis petenyi, наричана също Балканска мряна) е риба от род Мрени на семейство Шаранови. Тя е една от най-вкусните риби. Обитава придънните слоеве на водоемите. През пролетта слиза към по-дълбоките части на реките, а през лятото се изтегля на горе, към по-бързите течения. Живее на стада. Обикновено в тях рибките са от едно люпило и за това на едно място по време на риболов се ловят риби с едни и същи размери. Черната мряна рядко надхвърлят 35 см на дължина, а теглото и? може да достигне и до 1 кг. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е тъмен.

Червеноперка



Червеноперката (Scardinius erythrophthalmus) е сладководна риба от семейство шаранови. Обект е на промишлен и спортен риболов. Почти идентичната на вид бабушка (Rutilus rutilus) често се смята погрешно за „червеноперка“ от повечето рибари. Двата вида се чифтосват успешно.Има характерни оранжево-червеникави перки, от където идва и названието и?. Тялото е дълбоко. Люспите са жълтеникави. Гръбната перка е разположена далече от главата. Броят на лъчи в тази перка е 8 или 9. Устата и? е сплескана и сочи нагоре поради навика си да всмуква насекоми и друга храна от повърхността. Средната нормална дължина, до която достига е около 15-20 см. Екземплярите, които достигат максимална дължина са от порядъка на 35-36 см. Рядко може да достигне тегло от 2 кг.

Дунавска пъстърва



Почти изчезнала риба от рода на таймените. Сега чрез изкуствено разселване на внесени от Чехия рибки се започват и у нас усилия за възстановането є. Окраската є е розово-бежова с кафяви и черни точки. В миналото дунавската пъстърва е достигала до огромни размери – има данни за хваната риба с тегло 52 кг. Сега обаче екземплярите са значително по-скромни, но все пак впечатляват. На дължина достига 80–90 см, а на тегло 10–12 кг. Храни се с риба.



Сом



Сомът (Silurus glanis), още Уелски или Европейски сом е сладководна риба, чието тяло е без люспи. На дължина е възможно да достигне до 5 метра,и тегло 300 килограма.Зъбите му са остри и завити навътре.Горната страна на тялото на сома е тъмна, страните и коремът са на петна. На горната си челюст има по две,а на долната четири по - къси мустачки.Тези мустачки са осезателните му органи.Той е исполинът на сладководните води.Всеизвесно е че зрението на сома е много слабо развито дори може да се каже, че той е почти сляп. Сетивните му качества са добре развити. Сомът е активен лятно време при повишаване на температурата на водата. Зимата той ляга на дъното, като изпада в летаргия. Пробужда се от зимен сън към средата на Април и започва да ловува чак до ноември, като активността му е голяма най-вече в дълбоки води заради по-топлата вода. В средата на лятото може да се наблюдва нападение и по повърхността на водоемите. Приближаването на бури също повишава активността му поради раздразнение.

Следваща страница